Случаят "Дятлов"

На 25 януари 1959 един ски инструктор, седем студенти и трима току-що завършили инженери от някогашния Съветски Уралски Политехнически Институт в град Свердловск (днес Екатерининбург) се качват на влак за да започнат един нормален, макар и доста труден зимен ски преход. Крайната им цел е планината Отортен, част от северен Урал.
По информация от руската Wikipedia височината на Отортен е едва 1182 метра, за сравнение най-високата точка на Рила е 2925 метра (връх Мусала).
Водач на групата е бил 23-годишният Игор Дятлов. Целта на експедицията е била да е тренировка за по-трудни и по-сурови експедиции отвъд арктическия кръг. Другите скиори са Зина Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин.
Групата слиза от влака в град Ивдел след което си намира превоз до селцето Вижай - последното населено място преди възвишенията Отортен. На 27 Януари започват ски похода, но на следващия ден Юри Юдин се разболява и се връща във Вижай. Той няма представа, че тогава вижда приятелите си за последен път.
По данни на руската Wikipedia селцето Вижай е изгоряло при горски пожар през август 2010, нямало е жертви при пожара, а малкото му жители са преместени в Ивдел. Не се предвижда селището да бъде възстановено, така че за хората решили в наше време да покоряват Отортен последното населено място е дори още по-далеч отколкото някога за групата на Дятлов.

Благодарение на дневниците, които хората са водели може да се възстанови пътя на групата до деня преди инцидента. На 31 Януари те оставят храна и оборудване в една гориста долина, които щели да им бъдат нужни на връщане. На следващия ден започват да се катерят по планината, като най-вероятно са планирали да прехвърлят върха и на следващата нощ да пренощуват от другата страна, но времето се е влошило и снежна буря ги отклонила на запад, към върха на Холат Сяхил. Групата решава да лагерува там. Повече никой не ги вижда живи, нито те са имали време да опишат с какво точно са се сблъскали.

Търсенето започва

На 11 февруари групата е трябвало по план да се върне във Вижай, от където да прати телеграма за успеха на експедицията си. Когато на уречения ден телеграмата не идва, техните близки и приятели не се притесняват особено понеже знаят, че при един такъв труден зимен преход може да се получи закъснение.
Но когато и след седмица не идва никакво съобщение от скиорите, техните близки настояват политехническия институт да започне да ги търси. След няколко дни обаче става ясно, че университетът не може да ги намери и в търсенето се включват военните и гражданските власти.
На 25 февруари един пилот забелязва от въздуха останките от лагера им на склона на Холат Сяхил.

Мистерията

На следващият ден стигат и по земя до лагера в планината обозначена на картите като 1079, но по-известна като Холат Сяхил, което на езика на местната народност Манси означава "Планината на мъртвите".
В групата спасители е и техния колега от института Михаил Шаравин. Той описва по следния начин голямата обща палатка:
"Открихме, че палатката е разкъсана и покрита със сняг. Нямаше никого вътре, но принадлежностите и обувките им бяха там"

Спасителите установили, че край палатката има следи от 8 човека. Интересното е, че почти всички следи били оставени от боси крака, само един бил обут с една обувка. Изгубените скиори били 9, дали някой не е бил носен на ръце по някаква причина? Следи на двама човека водели към гориста зона наблизо, но на около 450 метра били покрити с пресен сняг. Шаравин тръгнал по тези следи към гората и под един стар бор намерил следи, че там е пален огън, както и нещо много по-ужасно. До отдавна загасналия огън били вкочанените тела на Юри Кривонищенко и Юри Дорошенко. Спасителите с объркване установили, че макар двамата да били сравнително близо до палатката, те били само по бельо и без обувки. Също така клоните на стария бор били изпочупени на височина близо 4 метра. По-късните полеви тестове доказали, че следите от кожа намерени върху кората на дървото са на Кривонищенко и Дорошенко. Сякаш са се опитвали отчаяно да се покатерят на този бор докато ръцете им станат кървава маса.

Разследващите започват да си задават въпроса какъв звяр толкова е уплашил тези хора, че да зарежат всичките си дрехи, да излязат в убийствения студ и да обезобразят ръцете си в опит да се покатерят на безопасно място. Мистерията още повече се задълбочавала от някои факти - наоколо няма следи от каквито и да било животни, двамата са имали време да запалят огън под бора може би в обречен опит да оцелеят голи в невероятния студ.
На около 300 метра от стария бор, но по-близо до палатката намерили тялото на водача на групата Дятлов. Той бил по гръб, с една ръка обхванал ствола на млада бреза, а с другата сякаш е искал да предпази лицето си от неизвестен нападател. На още стотина метра бил трупът на Рустен Слободин. Той лежал с лице в снега, имал пукнатина на черепа, но медицинските експерти са категорични, че това не е фатално нараняване и вероятно причината за смъртта е измръзване.
Зина Колмогорова била последната която била намерена поне на този етап. Тя била най-далече от палатката. Около нея имало следи от кръв, но не се установило дали това е нейната кръв, макар че вероятно било така. Въпреки това, следи от борба нямало.

Издирването на останалите не дало резултат. Всички недоумявали каква страшна сила е накарала тези млади, но опитни планинци да зарежат всичко и да избягат в нощта. Разследването установило, че всъщност палатката е срязана отвътре, сякаш скиорите са бързали толкова много да се измъкнат от някаква ужасна опасност, че не са имали време да излязат през нормалния изход. Сред останките били намерени фото-ленти и дневниците на някои от членовете на групата, но това не помогнало да се разплете загадката.

След два месеца на безплодно търсене, в началото на май настъпила пролетта и се стопил достатъчно сняг за да бъдат открити телата и на останалите. Те са намерени в една долчинка на около 70 метра от борът под който били намерени Кривонищенко и Дорошенко. Ски-инструкторът Александър Золотарев, дипломираният инжинер Николай Тибо-Бриньол и студентите Людмила Дубинина и Александър Колватов били покрити с дебел слой сняг и лед. Но за разлика от другите те имали множество наранявания и били по-добре облечени. Черепът на Тибо-Бриньол също като при Слободин също бил ударен, но много по-жестоко. Гърдите на Золотарев и Дубина били смачкани, което е причинило масивни вътрешни наранявания. Но нямало следи от разкъсвания на меките тъкани. Колватов изглежда е починал от измръзване.

Лекарят Борис Возрожденний, който е прегледал телата, ще заяви, че никой човек не е способен да нанесе такива поражения и ще сравни нараняванията с тези получени при автомобилна катастрофа. Оказало се, че езикът на Дубина бил откъснат до основа.
Разследването също установило, че хората носели дрехи да другите скиори. Така например стъпалата на Дубина били увити в парче от вълнения панталон на Кривонищенко, а Золотарев носел коженото палто и шапка на Дубина. Не е ясно дали това е в резултат на бързото измъкване от палатката при което са грабнали каквито дрехи им попаднат или пък след като някой починел, все още живите са му вземали дрехите в опит да оцелеят.
При погребенията, близките им забелязали, че кожата им била придобила оранжев оттенък, а косите им били изгубили естествената си пигментация и имали сивкаво-бял цвят. И сякаш всичко до тук не било достатъчно загадъчно, били извършени радиационни замервания и част от дрехите на скиорите били с ниска степен на радиация.

Разследването

Първото нещо, което разследващите направили било да се опитат да възстановят поредицата от събития довела до трагичния край на скиорската група. Изначалният въпрос бил защо Дятлов е решил да лагеруват на голия планински склон след като обход от един километър е щял да ги доведе до по-закътано място. Познавайки добре водача на групата, единственият оцелял Юдин ще коментира така решението му:
"Може би Датлов не е искал да губят вече покритото от тях разстояние или просто е искал да практикуват лагеруване на планински склон"
Проявените снимки от намерената фото-лента показват, че на 2 февруари около 17:00 часа групата започва да подготвя лагера си. Те са били на около 16 километра от първата си цел - гората Оторден. На снимките изглеждат здрави и весели.
Разследващите стигат до заключението, че около 19:00 хората се хранят и постепенно се приготвят за лягане. Температурата на склона по това време се преценява като -15 градуса по Целзий (и продължаваща да пада) и буди недоумение фактът защо скиорите си лягат разсъблечени. Въпреки това повечето разследващи са съгласни, че в този момент нещата все още били нормални.

Предполагаемата хронология на събитията

На базата на несмляната храна в стомасите им патолозите предполагат, че последвалите трагични събития са започнали в интервал от време между 21:30 и 23:30. Разследващите предполагат, че някъде по това време групата е изплашена от "неизвестно събитие". Хората успяват да разрежат панически плата на платката за да избягат от това което ги напада или се приближава към тях. Бягат на вън боси и зле облечени.
Като опитни скиори и планинари групата трябва напълно да е съзнавала, че няма да могат да оцелеят за дълго в това положение. Това подсказва, че вероятно са се изправили пред смъртна опасност, за да тръгнат да бягат в нощта. Оставените от тях следи подсказват, че групата първоначално сякаш се е разбягала във всички посоки, но скоро се събира отново и тръгва към гората. По-нататък следите са скрити от падналия сняг, но се предполага, че всички са стигнали до борът, на който Кривонищенко и Дорошенко отчаяно са се опитвали да се покатерят.
От разследващите спекулират, че в този момент групата си разменя дрехи, тези които са грабнали повече дават на тези, които са по-голи, но това мнение не се споделя от всички. Доказано е обаче, че са успели да запалят огън. Явно са били все още толкова ужасени, че са предпочели да останат там отколкото да се върнат в палатката. Инспекторите се чудели дали опитите на Кривонищенко и Дорошенко да се изкачат на дървото са били с цел да избягат или за да имат видимост към палатката и това което е там.

Разследващите предполагат, че по някое време от нощта двамата умират от студ. Дятлов, Колмогорова и Слободин решават, че каквото и да е в палатката е за предпочитане пред бялата смърт и тръгват изтощени натам. Никой от тях не успява да я достигне и всички загиват от хипотермия.
След като техният млад водач изчезва в нощта останалите четирима вероятно свалят каквото дрехи са останали на мъртвите Кривонищенко и Дорошенко и може би това е причината те двамата да са най-зле облечени от всички. Вероятно търсейки по-заслонено място, те се насочват към долчинката. Някъде по пътя пропадат и от там идват тежките им наранявания, макар че разследващите не са могли да докажат, че именно пропадане от по-високо място е причината за счупванията. Не са открили такова място където може да са се подхлъзнали. Според патолозите пръв е починал Тибо-Бриньол. След няколко часа това се е случило и с Колватов и Дубина. Последен от комбинация от студ и вътрешни наранявания е почитал Золотарев. Не е ясно отстраняването на езика на Дубина дали е било след смъртта или преди нея.
Последният от групата умира по-малко от осем часа след първоначалното събитие. Възстановката на случилото се обаче поставя повече въпроси отколкото дава отговори. През Май 1959 разследването по случая е официално прекратено. Официалното заключение е, че деветимата скиори са загинали от „непреодолима неизвестна сила“. Два сериозни въпроса не намират отговор - какво първоначално е дало начало на цялата поредица събития и каква е точната причина за нараняванията на част от хората. Всички документи са изпратени в секретен архив, по през 90-те години на ХХ век част от тях отново са разсекретени.
Проходът, където загиват скиорите е прекръстен на "проход Дятлов" на името на водача на групата. През следващите три години след трагичните събития той е затворен за посещения от обикновени граждани.

Хипотезите
И макар официалното разследване да не излиза с точно заключение, то хипотезите от знайни и незнайни експерти не липсват.

Войните от народността Манси

Хипотезата към която дори самите разследващи се насочват в самото начало е, че групата е нападната от хора от сибирската народност Манси, които живеят по тези земи.
Смятало се е, че те са разрязали палатката (поне докато не са установили, че разрезът е направен отвътре), те са разбили с приклади главите на Тибо-Бриньол и Слободин, откъснали са езика на Дубина защото са ги дразнели нейните викове и са хвърлили в долината част от хората. Останалите са умрели от студ въпреки малкия огън, който са запалили.

Тази хипотеза бързо е отхвърлена - липсват други стъпки в снега освен на самите скиори, няма следи от борба, провизиите и дори парите на групата не са докоснати. Освен това самите Манси активно и с готовност участват в търсенето на изгубената група. Въпреки това някои днешни "изследователи" твърдят, че наистина виновни са тези полу-номади и техните следи и участието им са прикрити от властите, които са смятали да разработват богатите ресурси на района. Не желаейки конфликт с местните хора, властта не е арестувала виновните.

В СССР действително е имало практика да се манипулират разследванията на ключови случаи. Най-известният такъв случай е разстрелът на 22 хиляди поляци (офицери и интелектуалци) в гората край село Катин през 1939 година. През 1942 година немците намират гробовете, информират международната общественост и обвиняват Сталин. През 1943 година, когато СССР отвоюва обратно тези територии, се прави "независима" комисия, която заключава, че немците са виновни за клането. Едва след падането на комунистическия режим през 1990, се признава, че руснаците са извършили това масово убийство. Тази история все пак показва, че истината нерядко излиза наяве. Едва ли при случая "Дятлов" имаме подобно прикриване (поне не на мансите). След падането на диктатурата никой не казва, че са прикривали хората от местното племе. Все още живи участници в операциите по издирването въобще не вярват мансите да имат нещо общо, всъщност даже клонят към съвсем друга хипотеза, но за нея - по-надолу в текста.

Злата сила от легендите на Мансите

Интересното в случая е, че тази планина получава името си ("Планината на мъртвите") след като преди много години група войни-манси (точно 9 на брой като скиорите) загива там. Това кара някои изследователи на паранормалното да вярват, че планината е прокълната и населена с древни зли духове и че те са истинските виновници за разигралата се трагедия.

Извънземна атака

Има ли загадъчен случай от последния век (че и от по-рано) за който след време някой да не е намесил извънземните? И при този случай някои хора заключават, че скиорите са станали жертва на сили извън тази Земя. Какви са данните за едни такива крайни предположения? Според Лев Иванов - един от водещите инспектори разследващи случая, има съобщения за наблюдавани летящи сфери през февруари и март 1959 - в този и в други райони. Нещо повече - в предполагаемата нощ на трагедията, на около 50 километра на юг от групата на Дятлов се е намирала друга експедиция. Те твърдели, че са видели на север оранжеви сфери да летят през нощта.
През 1990 Иванов дава интервю в което заявява, че му било наредено да скрие и да не дава гласност на информацията за летящите сфери. По неговите собствени думи:
"По онова време предполагах, а сега съм почти напълно сигурен, че тези ярки летящи сфери имат пряка връзка със смъртта на скиорите."
Дали властите не са скрили тази информация за да не изпада населението в излишна паника или пък са знаели нещо повече?

Иванов си представя по следния начин събитията:
Някой от групата забелязва НЛО и се развиква. Възможно е дори една от сферите да е експлодирала. Хората побягват. Дори е възможно пукнатият череп на Слободин да е следствие от експлозията. Друго силно натрапващо се, но и силно спекулативно сравнение е това с така нареченото "осакатяване на добитък". Този феномен се проявява основно в САЩ, фермери разказват за мъртви крави и други стопански животни с източена изцяло кръв и липсващи части - често пъти това е езикът - точно като при Дубина. Често "осакатяване на добитък" се случва след наблюдения на НЛО в района. Слаба радиация също е засичана след срещи с НЛО.
Освен това никога не е обяснен последният 33-и кадър от фотоапарата на Юри Кривонищенко.
Някои твърдят, че той се е опитал да заснеме летящите в небето сфери. Други смятат, че снимката е направена във вътрешността на палатката. Любители на паранормалното дори мислят, че е опит за заснемане на "нещото", което се е материализирало вътре при хората.

Военен експеримент

Дори и да приемем, че светещите кълба имат нещо общо с участта на скиорите, не е задължително тези сфери да са дело на извънземна цивилизация. Може би са земно производство. Според тази хипотеза по това време в тази местност се е провеждал военен опит. Може би военните не са разбрали, че група случайни лица е навлязла в зоната, а може и да не им е пукало за съдбата им.
Най-голям пропонент на тази теория е единственият оцелял от групата - Юри Юдин. Той вярва, че приятелите му са влезли в тайна военна зона и затова са заплатили с живота си. Когато от мястото на трагедията били събрани всички вещи, той бил помолен да помогне на разследващите да установят кое на кого принадлежи. Той твърди, че видял парче плат приличащо на част от военна униформа, очила и чифт ски, които не принадлежали на никого от групата. Юдин още твърди, че е виждал документи според които военните са започнали разследване още преди лагерът да бъде открит от спасителните екипи, както и че знае, че органите на приятелите му са изпратени в специални кутии за изследване, но това не е отразено в никой документ. Също така се твърди, че в района са намерени метални отломки като тази, макар разследващите да не са открили следи от експлозия.

Но като говорим за оръжие, не е задължително то да е експлозивно. Може скиорите да са станали жертва на химическо или биологическо оръжие, което да причиняват паника. Може дори да е използвано експериментално свръхзвуково оръжие. Много хора подложени на подобни експерименти изпадат в паника и в последствие разказват, че са имали чувството, че е намесена паранормална сила.

Наскоро излезе една много интересна статия, която ми привлече вниманието и незабавно я свързах с случая "Дятлов". На 1 април 2012 руснаците са заявили, че имат страшно оръжие за контрол на масите. След това Владимир Путин е потвърдил, че това е истина, а не е първоаприлска шега. Той е казал, че тестват психотронно оръжие, което влияе на психиката на хората и ги превръща в зомбита. Също така е описал технологията му на действие - това оръжие използва електромагнитни вълни като тези в микровълновата печка. Когато е фокусирано към някой, неговата телесна температура се покачва неимоверно и той изпада в неистова паника. Дали именно заради едно такова оръжие скиорите не са избягали без дрехи от палатката? Първоначално им е било толкова горещо, че не са и мислили за дрехи. А ето изречението от статията, което най-силно ми напомни за случая:
Разработките на електромагнитни оръжия са започнали в САЩ и Русия още през 50-те години на ХХ век

Инцидентът "Дятлов" се случва през 1959. Съвпадение?

Лавинна параноя

Макар групата да е избрала да лагерува на склона на планината вместо на по-сигурно в гората, като опитни планинари те не може да не са спели с наострени уши за всеки признак от падаща лавина. Няма доказателства, че се е случила наистина лавина, но може звук наподобяващ търкалящи се камъни да ги е накарал да си мислят, че точно това ще ги връхлети всеки момент. В паника разрязват палатката и побягват навън.
Тази хипотеза има сериозни недостатъци. Дори и първоначално да са избягали заради това, че им се е причуло идването на лавина, то много скоро са щели да осъзнаят, че няма нищо такова и да се върнат обратно. Но те не са го направили.
Освен това според руската Wikipedia през 2008 и 2010 на мястото са правени реконструкции на случилото се. Установено е, че там не падат лавини.

Нападение на сибирския снежен човек

Тази трагична история често е изтъквана в подкрепа на техните виждания от НЛО-ентусиастите и от тези вярващи в зли паранормални/демонски сили. Криптозоолозите и те да не останат по-назад, също предлагат своя теория.

Според тях групата е нападната от съществата познати като "сибирски снежен човек" или Алма. Едно такова същество е много по-силно от човек и може да е нанесло фаталните рани на скиорите. Но защо тогава разследващите не са забелязали гигантски следи наоколо? Някои твърдят, че всъщност съществото не ги е нападало и не се е приближавало до палатката и затова не са намерени негови следи. То само ги подплашило отдалеч с вледеняващите си ревове. Освен това според някои край лагера бил намерен лист хартия на който било написано "отсега нататък ние знаем, че снежните хора съществуват". Повечето изследователи считат, че историята за тази бележка е пълна измислица.

Сбиване между самите скиори

Тази версия не се споменава в двата основни източника, които съм ползвал. Тя бегло е спомената в руската Wikipedia и то като малко вероятна. Обаче е развита в един български форум, този към списание "Българска наука". Черпейки данни отново от руската Wikipedia някои форумни потребители изтъкват следния факт:

В палатката е намерен алкохол.

Цялата дискусия е показателна за поведението и начина на мислене на "твърдо вярващите в науката" хора. Те се присмиват на това, че някой като прочете думите "светлини в небето" веднага казва "извънземни", но не осъзнават, че правят подобен автоматичен извод - "бутилка с алкохол" следователно "пиянска свада". Освен това в началото на дискусията не вярваха, че е имало радиация и мислеха, че всичко е вестникарска измислица от 90-те, когато по този случай отново взе да се шуми. Типично за науката - нещо не се ли връзва към твоята теория - отречи го! Да, но руските източници ги убедиха в истинността на радиацията. Все пак има вероятност за обикновено обяснение на радиацията - да са я получили още в политехническия институт при разни университетски занятия и да я носят със себе си. Освен това изтъкват, че щом хората са разделени - двама при дървото и четирима долу в долчинката, то това е доказателство, че са се скарали и дори били (макар да няма следи от борба). Тези двамата горе пребиват тези долу, а тези долу им открадват дрехите. Само не ми е ясно как двама ще успеят да нанесат тежки рани на хората долу (които са повече от тях), а тези долу няма да се защитават и няма да наранят нито един от двамата. И как после тежкоранените ще се дотътрят до бора, ще свалят дрехите на вече починалите техни нападатели и след това ще се върнат долу. Но това са подробности. Българите разбират от всичко, те без проблеми разрешават случай от десетилетия, който даже самите руснаци не са успели да разрешат и са записали в официалния си доклад: "неизвестна сила".

Сарказмът настрана, всеки който се е занимавал малко по-добре с планинарство знае, че в планината каквито и да са отношенията между хората в една група, споровете се забравят и забраняват. Сред дивата пустош дрязгите са фатални. Опитните скиори много добре са го знаели това, а и самите хора които са ги познавали потвърждават, че не са имали конфликтни характери. Така тази хипотеза остава крайно невероятна, но дори и да предположим, че са се карали и били, защо не са се били при самата палатка? Защо са слезли да се бият чак в долината? Пак нямаме обяснение какво ги е изплашило първоначално.

Останалите версии

Съществуват още няколко теории за това какво може да се случило, но те лесно се отхвърлят със същите аргументи с които е отхвърлена хипотезата за нападение на местни хора Манси - следи няма. Версиите включват нападение на избягали затворници, нападение на милиционери сбъркали групата за избягали затворници и т.н. Има дори версия, че в групата поне трима членове са били агенти на КГБ или пък западни враждебни служби, които е трябвало да предадат радиоактивен материал на други агенти внедрени в друга туристическа група идваща насреща им. Нещата се объркали и агентите били разкрити от техните другари в групата. За да прикрият следите си, агентите заставили с пистолети другите да се съблекат и излязат навън в студа. Така смъртта им от измръзване щяла да изглежда нормална, ако хората имаха прострелни рани е щяло да има съмнения. Само че изведнъж докато слизали под дулата на пистолетите към долината, някои от групата се нахвърлили върху агентите, които обаче като тренирани в бойните изкуства успели да им нанесат тежки рани. От агентите само на Слоботин била леко пукната главата, но все пак те били изтощени и умрели от измръзване. Интересна история за шпионски роман, но едва ли има нещо общо с действителността.

Легендата се ражда

През 1967 година журналистът Юри Яровой пише една новела на базата на случая "Дятлов". Той е бил фотограф при търсенето на групата и се предполага, че е имал вътрешна информация. Все пак заради цензурата много от нещата вероятно са спестени. Новелата има доста по-оптимистичен завършек - в нея загива само водачът на скиорската експедиция. Въпреки това благодарение на тази книга постепенно се разчува и на Запад за този случай.
През 1990 друг журналист Анатоли Гушин се ангажира със задачата да прегледа оригиналните записки по разследването за да напише нова публикация. Той забелязал, че доста страници липсвали от папките, както и един плик, който бил споменат в списъка с материали. Гушин обобщава откритията си в книга. Набляга на теорията, че инцидентът е резултат от експеримент със съветско тайно оръжие.
През 2011 инцидентът "Дятлов" е разгледан в епизод от серията "Древните извънземни" (Ancient Aliens) по History Channel.

Заключение

И така, какво се е случило на тези девет нещастни души? В продължение на половин век криминалисти, учени, други експерти и обикновени любители се питат какво е станало и изглежда сигурен отговор няма да получим скоро, а може би дори никога.
В Екатеринбург е открита фондацията Дятлов, чиято цел е да се убедят руските власти да отворят отново случая.
На 2 февруари 2008 в Екатерининбург от фондацията "Дятлов" и Уралския Държавен Технически Университет е организирана конференция по случая. Участват последните все още живи шестима души, които са участвали в търсенето през 1959, както и различни експерти. Те стигат до извода, че групата е станала жертва на военен експеримент. Много други хора не са съгласни с тяхното заключение.
Сега близо до мястото на събитията една ръждясала табелка напомня за случилото се и за трагичният факт, че на близките им не е било съдено да разберат какво се е случило с обичаните от тях хора.
Мнозина отдават цялата история на серия от нещастно стекли се обстоятелства, които в крайна сметка водят до смъртта на тези млади хора. Но фактите не говорят за "серия от грешки". Каквото и да се е случило там, това остава една от най-страшните истински мистериозни истории на ХХ век...и внимавайте при екскурзиите си в планината.

Изтоник: http://misterika.blogspot.bg/