През нощта на 19 септември 1976 г. контролната кула на летището в Техеран получава няколко сигнала от граждани за необичаен, силно светещ обект в небето. Когато дежурните диспечери също го наблюдават с бинокъл, Военновъздушните сили на Иран вземат решение да вдигнат във въздуха изтребител F-4 Phantom II. Пилотът прихваща обекта визуално и на радара си, но при приближаване бордовите му инструменти и комуникационни системи внезапно изключват, което го принуждава да прекрати мисията и да се върне в базата.
Малко по-късно е изпратен втори F-4, пилотиран от капитан Парвиз Джафари. При доближаване до обекта Джафари забелязва променящи се интензивни светлини — червени, зелени и оранжеви. Неочаквано от основния обект се отделя по-малък светещ предмет, който бързо се насочва към изтребителя. Вярвайки, че е подложен на атака, капитанът прави опит да изстреля ракета AIM-9 Sidewinder, но оръжейният панел и радиото на самолета блокират напълно. Едва след като пилотът извършва маневра за отдалечаване, електронните системи възобновяват нормалната си работа.
Инцидентът привлича вниманието на Разузнавателната агенция към Министерството на отбраната на САЩ (DIA), която изготвя подробен класифициран доклад. В него случаят е оценен като изключително достоверно наблюдение, подкрепено от множество свидетели на земята, радарни данни и опитни военни пилоти. В документа специално се отбелязва електромагнитното въздействие върху военните системи на изтребителите.
Скептиците и част от научната общност по-късно предлагат обяснения, свързани с ярката позиция на планетата Юпитер през тази нощ, съчетана с евентуални технически неизправности в остаряващите системи на самолетите. От своя страна, изследователите на феномена изтъкват, че едновременният отказ на електрониката в два отделни самолета и радарното потвърждение правят астрономическото обяснение недостатъчно. Инцидентът над Техеран остава една от най-интригуващите загадки в историята на военните авиационни срещи.