В слънчевата сутрин на 6 април 1966 г. в предградието Клейтън, Мелбърн, училищният живот в гимназията „Уестал“ е прекъснат от необичайно събитие. Над 200 ученици и няколко учители забелязват сребрист, дисковиден обект, който се движи безшумно в небето. Според очевидците обектът извършва бързи маневри, след което се спуска в близка гориста местност, наречена „Грейндж“, където каца за кратко, преди да излети отново с висока скорост.
Новината за случилото се бързо се разпространява, привлечайки полиция, военни и местни медии. Свидетели твърдят, че мястото на кацане е било бързо отцепено от цивилни и военни власти, а в тревата е останал ясен кръгъл отпечатък със сплескана растителност. В годините след инцидента много от очевидците поддържат показанията си, описвайки обекта като метален и без видими двигатели, категорично изключвайки възможността да е бил обикновен самолет.
Скептиците и изследователите предлагат няколко рационални обяснения за случилото се. Една от основните хипотези е, че децата са станали свидетели на изгубен експериментален балон от проекта HIBAL — съвместна австралийско-американска програма за наблюдение на радиацията в атмосферата. Други критици смятат, че става дума за психологически ефект на масова хистерия, подсилен от наблюдение на лек тренировъчен самолет или хеликоптер в района.
Въпреки че официалните доклади от онова време са оскъдни или липсват в държавните архиви, инцидентът в Уестал остава едно от най-значимите масови наблюдения в Южното полукълбо. За стотиците очевидци това събитие остава незабравим момент, който и до днес повдига въпроси за естеството на видяното.