През лятото на 1952 г. Националното летище във Вашингтон и военновъздушната база „Андрюс“ регистрират серия от мистериозни радиолокационни сигнали. В продължение на две последователни нощи радарните оператори наблюдават обекти, които се движат бавно, а след това внезапно ускоряват с немислима за онова време скорост. Нощното небе над столицата на САЩ се превръща в сцена на необикновени светлинни явления, потвърдени както от пилоти на търговски полети, така и от диспечери.
Реакцията на военните е бърза – вдигнати са изтребители F-94 Starfire, за да прихванат неизвестните обекти. Пилотите съобщават за ярки светлини, които бързо маневрират и изчезват в момента, в който военните самолети се доближат до тях. Случаят предизвиква толкова широк обществен отзвук и медиен интерес, че Военновъздушните сили на САЩ дават най-голямата си пресконференция от Втората световна война насам.
Официалното обяснение отдава феномена на температурна инверсия – атмосферно явление, при което слой топъл въздух улавя по-хладен под себе си и пречупва радарните лъчи, създавайки фалшиви отражения. Според скептиците и метеоролозите това обяснява както радарните аномалии, така и пречупването на светлините от земята, объркани с летателни апарати.
За много изследователи обаче хипотезата за инверсия не обяснява напълно съвпадението между радарните прихващания и едновременните визуални наблюдения от опитни пилоти. Инцидентът във Вашингтон остава един от най-добре документираните случаи, балансиращ на границата между атмосферна загадка и един от най-големите въпросителни знаци в историята на уфологията.