На 24 юни 1947 г. опитният частен пилот Кенет Арнолд лети със своя малък самолет близо до планината Рейниър в щат Вашингтон, подпомагайки издирването на изчезнал военен транспортен самолет. При ярко слънчево небе вниманието му е привлечено от поредица от ярки отблясъци. Скоро той забелязва верига от девет необичайни, блестящи обекта, които се движат с невероятна скорост покрай планинските върхове.
Арнолд внимателно засича времето, за което обектите прелитат между планината Рейниър и планината Адамс, и изчислява скоростта им на над 1900 км/ч — постижение, изпреварващо значително възможностите на тогавашните известни летателни апарати. В интервюта след кацането си той описва движението им като „чиния, пусната да подскача по водата“. Това описание вдъхновява журналистите да въведат термина „летяща чиния“, който бързо се превръща в глобален феномен.
Първоначалните проверки на американските военновъздушни сили не откриват данни за тайни военни тестове в района по това време. Скептиците и официалните анализатори предлагат редица природни обяснения — от оптични илюзии и атмосферни миражи до ято пеликани, отразяващи слънчевата светлина. Самият Арнолд обаче категорично отхвърля идеята за грешка в преценката си, изтъквайки отличната си видимост и летателен опит.
За изследователите на феномена случаят на Кенет Арнолд остава крайъгълен камък в историята на уфологията. Той поставя началото на голямата вълна от наблюдения през лятото на 1947 г. и задвижва първите официални правителствени разследвания на необяснимите явления в небето.