На 17 ноември 1986 г. боинг 747-200F на Japan Air Lines изпълнява товарен полет от Париж за Токио с междинно кацане в Анкуридж, Аляска. Опитният капитан Кенджу Тераучи и неговият екипаж забелязват две необичайни светлинни структури, които маневрират в непосредствена близост до самолета. Според показанията на пилотите, обектите излъчват силна топлина и светлина, движейки се с ритмични и рязки тласъци, които изглеждат непостижими за тогавашните познати летателни апарати.
Впоследствие екипажът съобщава за появата на още по-голям, гигантски обект с формата на диск, описван от капитан Тераучи като „два пъти по-голям от самолетоносач“. По време на инцидента гражданското управление на въздушното движение (FAA) в Аляска и военният радарен център NORAD потвърждават, че на техните екрани периодично се появява неизвестно ехо, което следва траекторията на самолета в продължение на близо 50 минути.
Случаят получава широк отзвук години по-късно благодарение на Джон Калахан, тогавашен ръководител на дивизията за разследвания към FAA, който съхранява радарните данни и аудиозаписите. Скептиците и по-късните официални анализи обаче предлагат по-прагматични обяснения. Според някои изследователи е възможно пилотите да са наблюдавали отражение от планетите Юпитер и Марс, съчетано с метеорологични явления, а радарните сигнали да са били резултат от атмосферни смущения.
Въпреки че официалното разследване не намира категорични доказателства за извънземно присъствие, инцидентът с полет 1628 остава един от най-интригуващите в историята. Комбинацията от показанията на висококвалифициран екипаж, радиолокационното потвърждение и наличните аудиозаписи продължава да подхранва дебатите между поддръжниците на уфологията и скептичната научна общност.