През ноември 1989 г. над Белгия започва поредица от събития, която и до днес остава сред най-добре документираните случаи в историята на уфологията. Хиляди граждани, сред които патрулиращи полицаи и военни, съобщават за огромни, безшумни триъгълни обекти, движещи се на ниска надморска височина с ярко светещи фарове в ъглите. Вълната от наблюдения продължава месеци наред и предизвиква широк публичен и научен интерес.
Кулминацията настъпва през нощта на 30 срещу 31 март 1990 г., когато наземни радарни станции засичат неколкократно неизвестни апарати. Белгийските военновъздушни сили вдигат по тревога два изтребителя F-16, за да прихванат обектите. Пилотите успяват да фиксират целите на своите радари, но забелязват невероятни маневри – обектът променя скоростта си от 240 км/ч до над 1700 км/ч за броени секунди и драстично променя височината си, без да произведе характерния звуков удар при преминаване на звуковата бариера.
Скептиците и част от научната общност предлагат различни обяснения – от атмосферна температурна инверсия, повлияла на радарите, и оптични илюзии, до изпитания на секретни аерокосмически прототипи. Въпреки това белгийските ВВС публикуват подробни радарни данни и официално признават, че нямат конвенционално обяснение за регистрираните маневри. Случаят остава открит, подхранвайки дискусиите между търсачите на извънземен произход и привържениците на естествените феномени.