През ноември 2004 г. ударната група на американския самолетоносач USS Nimitz провежда рутинни учения край бреговете на Южна Калифорния. В продължение на дни радарните системи на съпътстващия крайцер USS Princeton засичат необичайни въздушни цели, които бързо променят височината си — спускайки се от над 20 000 метра до самата океанска повърхност. За проверка на сигнала са пренасочени два изтребителя F/A-18F Super Hornet, водени от командир Дейвид Фрейвър.
Пристигайки на мястото, пилотите забелязват над водата малък, бял продълговат обект без видими крила, пропелери или изпускателни дюзи, приличащ на голямо драже „Тик-Так“. Обектът маневрира по начин, който изглежда хаотичен и непостижим за конвенционалните самолети. Когато командир Фрейвър започва да се спуска към него за по-близък оглед, обектът внезапно ускорява и изчезва за секунди, появявайки се малко по-късно на радарните екрани на десетки мили разстояние.
Привържениците на хипотезата за необясними явления посочват, че случаят се отличава с множество независими източници на потвърждение — визуални наблюдения на опитни военни пилоти, данни от модерни радари и записано инфрачервено видео (FLIR). Скептиците и част от научната общност обаче предлагат алтернативни обяснения, свързани с евентуални калибрационни грешки в радарните системи, секретни тестове на нови безпилотни технологии или оптични илюзии, произтичащи от спецификата на термичните камери. Дори след официалното разсекретяване на видеозаписите от Министерството на отбраната на САЩ, инцидентът продължава да бъде обект на интензивни анализи и дискусии.