На 17 юли 1957 г. екипажът на американски разузнавателен самолет RB-47H преживява една от най-интригуващите и добре документирани срещи в историята на военната авиация. По време на мисия над южните щати, шестчленният военен екипаж засича неизвестен източник на силен електромагнитен сигнал, който ги съпътства в продължение на над 1100 километра от Мисисипи до Канзас.
Особеното в този случай е, че обектът е регистриран едновременно по три напълно независими начина: чрез специалното оборудване за електронна радиоелектронна борба на борда, от наземни радарни станции на Военновъздушните сили и чрез пряко визуално наблюдение от пилотите. Обектът е излъчвал интензивна светлина, маневрирал е със скорост, надвишаваща възможностите на тогавашните летателни апарати, и е променял височината си за секунди.
Скептиците и официалните разследващи първоначално опитват да обяснят инцидента с аномални атмосферни условия, радарни отражения или преминаващ търговски самолет. По-късни подробни анализи обаче показват, че нито едно конвенционално обяснение не може да съвпадне с всички налични данни, особено като се има предвид пълният синхрон между електронните сигнали, визуалния контакт и наземните радари.
За изследователите на феномена случаят с RB-47 остава класически пример за физически документиран инцидент. Въпреки че той не предоставя неоспоримо доказателство за извънземен произход, събраните данни продължават да предизвикват научния интерес и да оставят въпроса за естеството на обекта отворен.