През нощта на 13 срещу 14 август 1956 г. над Източна Англия се разиграва един от най-интригуващите инциденти в историята на Студената война. Радарни станции на американските военновъздушни сили в Бентуотърс и британските кралски ВВС в Лейкънхийт засичат серия от необичайни обекти. Тези обекти се движат с невероятна скорост и извършват резки маневри, които далеч надхвърлят възможностите на тогавашните летателни апарати.
Ситуацията се усложнява, когато диспечерите насочват британски нощен изтребител De Havilland Venom, за да прихване неизвестната цел. Пилотът установява както визуален, така и радарен контакт с обекта. Когато обаче прави опит да заеме позиция за прихващане, светещата точка рязко променя траекторията си и заема позиция зад самия изтребител. В продължение на няколко минути пилотът прави маневри за отклонение, но обектът с лекота следва всеки негов ход, преди внезапно да ускори и да изчезне от радарите.
Скептиците и част от официалните изследователи по-късно изказват хипотезата, че инцидентът може да е резултат от необичайни атмосферни условия, причинили така нареченото „аномално разпространение“ на радарните лъчи. Според тази теория температурните инверсии във въздуха са създали фалшиви радарни ехо-сигнали, а визуалните наблюдения са били съвпадение с годишния метеорен дъжд Персеиди или оптични илюзии на пилотите.
Въпреки тези обяснения, докладът на комисията „Кондън“ — официалното научно проучване на САЩ за НЛО от 1969 г. — определя случая в Лейкънхийт като един от най-убедителните необяснени инциденти. Едновременното потвърждение от множество независими радари на земята и във въздуха, съчетано с наблюденията на военни специалисти, прави тази среща важен крайъгълен камък в дискусията за неизвестните явления в небето.