През август 1951 г. над град Лъбък, Тексас, започва една от най-значимите и задълбочено изследвани серии от наблюдения в историята на уфологията. Всичко започва вечерта на 25 август, когато трима уважавани професори от Тексаския технологичен колеж — д-р Робинсън, д-р Оберг и д-р Крос — седейки заедно на открито, забелязват група от сияещи светлини, преминаващи с висока скорост през нощното небе. Светлините са подредени в V-образна форма и се движат напълно безшумно, пресичайки небесния свод за броени секунди.
През следващите дни феноменът се повтаря неколкократно и е видян от стотици местни жители. Най-известният момент от случая настъпва, когато 18-годишният студент Карл Харт-младши успява да направи серия от пет фотографии през прозореца си. Снимките показват ясна V-образна формация от светещи петна. Фотографиите бързо обикалят световната преса и са подложени на детайлен анализ от военновъздушните сили на САЩ в рамките на проекта „Синя книга“, които първоначално не откриват следи от фалшификация.
Защитниците на хипотезата за необясним феномен изтъкват високия авторитет и научната подготовка на първичните свидетели. Професорите изчисляват, че ако обектът е бил на очакваната надморска височина, скоростта му е надвишавала неколкократно тази на тогавашните най-бързи самолети. Липсата на звуков удар и перфектната координация на светлините карат мнозина да вярват, че става дума за извънредно напреднала технология или непознато атмосферно явление.
От друга страна, скептиците и част от правителствените изследователи предлагат далеч по-земно обяснение. Според официални заключения на ВВС, светлините най-вероятно са били отражения от новите живачни улични лампи на града върху коремите на прелитащи ята мигриращи птици (дъждосвирци). Въпреки че много от свидетелите, включително самите професори, категорично отхвърлят идеята за птици поради изключителната скорост и геометрия, случаят над Лъбък и до днес остава класически пример за сблъсъка между научни наблюдения и неуловими небесни загадки.