В края на ноември 1989 г. над Белгия започва една от най-мащабните и най-добре документираните вълни от наблюдения на необясними летящи обекти в историята. Всичко започва с доклади от патрулиращи полицаи край град Ойпен, които забелязват гигантски триъгълен обект с ярки прожектори в ъглите, движещ се безшумно на ниска височина. През следващите месеци над 13 500 души съобщават за сходни наблюдения, което кара белгийското общество по уфология (SOBEPS) и белгийските Военновъздушни сили да започнат съвместно разследване.
Кулминацията на събитията настъпва в нощта на 30 срещу 31 март 1990 г., когато наземни радарни станции прихващат неизвестен обект. Два изтребителя F-16 са изпратени да го прихванат. Пилотите успяват да фиксират обекта на бордовите си радари, но той извършва маневри с изключителна скорост и рязка промяна на височината — от 3000 до 200 метра за броени секунди, упражнявайки претоварвания, които биха били фатални за човешки пилот. Наземните и въздушните радари засичат обекта едновременно, елиминирайки възможността за единична апаратурна грешка.
Скептиците и независимите изследователи предлагат редица естествени и технически обяснения за феномена. Според някои теории част от наблюденията са резултат от температурна инверсия на въздуха, която създава лъжливи радарни ехо-сигнали, или оптични илюзии от ярки звезди и обикновени самолети. Известната снимка от Пети-Решен, смятана с години за основно доказателство, през 2011 г. бе призната от нейния автор за фалшификат с макет от полистирен. Въпреки това, официалните доклади от белгийските ВВС, представени от генерал Вилфрид де Браувър, оставят въпроса за произхода на феномена отворен, определяйки го като неоспоримо физическо явление с неизвестен произход.