През горещите юлски нощи на 1952 г. радарните оператори на Националното летище във Вашингтон и военновъздушната база „Андрюс“ засичат група от необясними обекти, движещи се над забранената за полети зона около Капитолия и Белия дом. Визуалните потвърждения не закъсняват — пилоти на търговски самолети и наблюдатели на земята съобщават за ярки, бързо движещи се светлини, които извършват маневри, надхвърлящи възможностите на тогавашната летателна техника.
Напрежението достига си точка, когато Военновъздушните сили на САЩ изпращат реактивни изтребители F-94 Starfire да прихванат обектите. Всеки път, когато военните самолети се приближавали до засечените координати, неизвестните светлини изчезвали от радарите и от видимост, за да се появят отново малко след изтеглянето на изтребителите. Случаят предизвиква медийна сензация и принуждава ВВС да свикат мащабна пресконференция, оглавена от генерал-майор Джон Самфорд — най-голямото подобно събитие в Пентагона от края на Втората световна война.
Официалното обяснение, представено от властите, отдаде феномена на температурна инверсия. Това е атмосферно явление, при което слой топъл въздух улавя по-хладен под себе си, огъвайки радарните лъчи и създавайки фалшиви ехо-сигнали от земни източници. Според скептиците и много метеоролози, необичайно горещото време през този период прави това обяснение напълно логично, а визуалните наблюдения са били резултат от светлинни пречупвания или метеори.
От друга страна, изследователите на явленията посочват, че радарните оператори са били опитни специалисти, добре запознати с ефектите на температурната инверсия. Съвпадението между засичания от три независими радарни станции и едновременните визуални потвърждения от пилоти във въздуха прави хипотезата за просто атмосферно смущение спорна. Инцидентът от 1952 г. остава една от най-значимите класически загадки, при която официалните обяснения и свидетелските Lion-сведения продължават да се разминават.